Работоспособността на двигателя с вътрешно горене пряко зависи от използването на моторното масло, което изпълнява редица важни функции. Днес на пазара се представят голямо количество различни течности, които се различават по цена и свойства. Затова при избор на подходящ продукт следва особено внимание да се отделя маркировката на моторните масла.
Функции на моторното масло
Преди да преминем към разшифровката на маркировката на маслото за двигатели е нужно да разберем, какви функции тази течност трябва да изпълнява:
- Смазване на компонентите на ДВГ
- Намаляване на износването
- Охлаждане на двигателя
- Осигуряване на чистота вътре в агрегата
- Осигуряване на работоспособност на ДВГ при отрицателни температури
- Защита от окисление, корозия и на продукти от изгаряне на горивото
За да може двигателя изправно да работи е нужно своевременно да се сменя моторното масло. Това е свързано с факта, че старата течност престава изпълняването на дадените функции. Но какво да е масло да се нелива в ДВГ не може, затова при избор на материала е нужно да се знае какво е написано на маркировката на продукта. Това ще позволи да се придобие подходяща течност.
Съществуващи класификации
За да се опрости покупката на конкретно автомобилно масло са разработени няколко класификации, които дават на автособственика представа за конкретните характеристики на материала. Често на етикетите може да се срещнат следните класификации:
- API
- SAE
- ILSAC
- ACEA
- ГОСТ
Всяка от тези маркировки позволява ориентиране в моторните масла. В Русия най-разпространени са API, ACEA и ГОСТ. В зависимост от типа на двигателя течностите се делят на бензинови и дизелови, а така също на универсални материали. Информацията за предназначението на продукта винаги се указва на етикета.
Освен това на опаковката с маслото е написано вискозитетния клас по SAE, спецификациите API и ACEA, допуските на автопроизводителите, баркод, дата на производство и номер на партида, специални категории моторни масла. Може да се намери и псевдомаркировка. Тя се използва, като маркетингов ход, например HC, Fully Syntetic, съдържа умни молекули и т.н.
Състав на маслата
Както бе казано по-горе моторните масла биват за дизелови и бензинови двигатели, а така също и универсални. Но всички те по състав се делят на 3 основни групи: минерални, синтетични, полусинтетични.
Минералните масла са продукти от рафинирането на нефта. Това са напълно натурални материали. В чист вид (базово масло) те много бързо губят своите работни свойства, затова за подобряването на характеристиките в състава на тези течности се добавят различни присадки, например антикорозионни, противоизносни, миещи и т.н., които не само увеличават експлоатациония срок на материалите, но и им придават определени свойства. Такива масла притежават висок вискозитет, затова се използват преимуществено в стари автомобили с дълъг пробег. Освен това те се отличават с достатъчно ниска стойност.
Най-дълготртайни и качествени масла се явяват синтетичните. Те притежават висока течливост, не губят характеристики при ниски и високи температури и практически не се окисляват. Такива материали широко се използват в съвременните автомобили. Единствен минус – висока стойност.
Полусинтетичната течност се явява компромис между двете по-горе описани видове. Те се произвеждат на база минерално масло (до 70 %) и синтетично (30-50 %). Благодарение на такова смесване се получава материал, близък по характеристики до синтетичните течности, а по стойност – до минералните.
Маркировка по SAE
Най-разпространена класификация на моторни масла се явява SAE, която е разработена от Асоциацията на автомобилните инженери. Тя обозначава вискозитет и течливост на материала при високи и ниски температури. Съгласно тази класификация моторните масла се делят на летни (6 вида), зимни (6 вида) и универсални.
Градацията на зимните масла започва от 0 и завършва на 25. Обозначаването на последващите видове се извършва през 5 единици, т.е. 0, 5, 10...25. Допълнително зимното масло се обозначава с буква W (winter). Колкото по-ниско е числовото значение, толкова по-нисък е вискозитета на материала при отрицателни температури. Например, масло 0W осигурява пуск на двигателя при температури под -30 °C, а 25W може да се използва само при температура не по-ниска от -10 °C.
Лятното масло се обозначава от 20 до 60, а следващия вид материал започва през 10 единици: 20, 30, 40...60. Буквени обозначения такива течности нямат. Цифрата обозначава вискозитета на маслото при +100 °C и определена температура на околната среда. Масло с показател 20 може да се използва при температура до +15 °C, а масло с показател 60 – при над +50 °C.
Третата група са всесезонните масла. Те имат двойно обозначение. Да разгледаме с пример на моторно масло 5W30. В този случай течността може да работи при температура на околната среда от -35 °C (5W) до +35 °C (30).
Маркировка по API
При избор на моторно масло също така е нужно да се према на внимание и маркировката API. Обозначава типа на двигателя, за който е предназначен материала, неговите експлуатационни характеристики и годината на произвеждане на транспортното средство.
Маркировката на автомасла по API се разшифрова по следния начин:
- Абревиатурата EC веднага след API обозначава, че това е енергоспестяващо масло
- Римските цифри след "EC" говорят за нивото на икономия на горивото
- Буквата S обозначава масло за бензинови ДВГ
- Буквата C обозначава масло за дизелови ДВГ
- Длед това следват букви от A до N и по-нататък, които показват нивото на експлоатационните свойства. Колкото е по-далеч буквата в алфавитния порядък на втората буква, толкова по-високо е експлоатационното свойство на маслото
- Универсалните масла се обозначават с две букви- например API SL/CF
- Маркировката на маслата за дизелови двигатели в края имат цифра 2 (за двутактови двигатели) и 4 (за четиритактови двигатели)
В категорията на маслата за бензинови двигатели (S) има 12 класа масла. Най- актуални от тях са SF (автомобили до 1980 г. вкл.), SG (автомобили до 1989 г. вкл.), SH (автомобили до 1994 г.вкл.), SJ (автомобили до 1997 г.вкл.), SL (автомобили до 2001 г.вкл.), SM (автомобили до 2004 г.вкл.), SN (автомобили до 2010 г.вкл.).
Маслата за дизелови двигатели имат 14 класа, но от тях днес може да се срещнат само 6: CE (автомобили до 1983 г.вкл.), CF-4 (автомобили до 1990 г.вкл.), CF, CF-2, CG-4 (автомобили до 1994 г.вкл.), CH-4 (автомобили до 1998 г.вкл.), CI-4 (автомобили до 2004 г.вкл.), CJ-4 (автомобили до 2010 г.вкл.).
Маркировка по ACEA
ACEA – европейска класификация. Tя също обозначава експлуатационни свойства и предназначение на смазочния материал. На етикета може да се срещне следния вид маркировка на масло:
- A1/B1-12, A3/B4-13 и т.н. – указва на това, че тези масла са предназначени за бензинови и дизелови двигатели на леки автомобили, микроавтобуси и фургони
- C2-12, C4-12 и т.н. – масла за бензинови и дизелови двигатели с каталитическа система на обработка на изгорели газове
- E4-12, E9-12 – масла за товарни автомобили с дизелови двигатели
Последните цифри указват годината на пускане, но на някои видове масла тя може да отсъства.
Маркировка по ГОСТ
Много автособственици при избор на смазочен материал се ориентират на маркировката на маслото по ГОСТ. Тук разделението на материала става на групи по експлоатационни свойства и кинематичен вискозитет. Вискозитетът, както и по SAE, разделя маслото на лятно (число от 6 до 24), зимно (от 3 до 6) и всесезонно (комбинация от две числа).
Областта на прилагане се регламентира от букви от "А" до "Е". Съществува също така и индекс, който обозначава типа на двигателя: 1 – бензинов, 2 – дизелов. Ако той отсъства, това означава, че маслото е универсално.
Маркировка по ILSAC
Класификацията ILSAC е била разработена от Американската Асоциация на Производителите на Автомобили (ААМА) и Японската Асоциация на Производители на Автомобили (JAMA) за да задълбочи изискванията, предявяеми към производителите на автомобилни масла за бензинови двигатели. Съществуват пет стандарта от GF-1 до GF-5, които съответстват на класовете по API. Тяхната отличителна особеност се състои в това, че всички масла тук са енергоспестяващи и всесезонни.
Да разгледаме тези стандарти по- подробно:
- GF-1 – устарял клас, който съответства на API SH. Включва в себе си начални изисквания към моторни масла за американски и японски автомобили
- GF-2 – още един остарял клас, който съответства на API SL
- GF-3 – счита се за остарял, но още се използва. Съответства на API SL. Към маслото се предявяват повишени изисквания по екологичност на отработените газове, икономия на гориво, осигурява производителност на ДВГ при тежки натоварвания и по експлоатационен срок
- GF-4 – съответства на API SM. Напълно покрива стандарта GF-3 по миещи свойства, икономия на гориво, ужесточени изисквания към съдържание на фосфор до 0,08 %. Освен това тези масла съхраняват своите свойства в течение на целия период на експлоатация
- GF-5 – съответства на API SN. Главнота отличие от маслата с предишни класове – възможността да се използват в двигатели, работещи на биогориво. Явлева се основен стандарт за съвременни двигатели произведени след 2010 година
На етикетите на автомасла за японски автомобили с турбо може да се срещне маркировка DX-1.
Следва да се отбележи, че някои автопроизводители са разработили собствени допуски, които всъщност се явяват допълнение към вече съществуващите. Те се използват от такива концерни, като BMW, Mercedes-Benz, Volkswagen, Ford, GM, Renault, Fiat, Porsche.